С какво може да ви впечатли един десерт? Вероятно е трудно да се отговори еднозначно на този въпрос. Все пак говорим за десерти, които са любимата част от менюто на много от нас.
В животът, с непрекъснати задачки, едно от нещата, които съобразявам при приготвянето на ежедневните ми хранения e – те да са вкусни, да се приготвят лесно и бързо и да включват качествени и питателни продукти.
Вярвам че, всеки би било добре да разполага с няколко експресни и практични идеи в кухнята, които без усилия да поднесем на масата.
Точно такъв е и днешният десерт – Шоколадов мъг кейк.
Не отнема повече от 5 минути за приготвяне и без проблем може да се направи с различни комбинации.
Начин на приготвяне:
Смесете в малък съд всички продукти. Изсипете сместа в купичка, подходяща за микровълнова. Изпечете в микровълновата за 1 минута. Готово!
Необходими продукти:
2 с.л. оризово брашно 1 с.л. бадемово брашно 1 ч.л. бакплувер 1 с.л. какао на прах 1½ с.л. фъстъчено масло 3 с.л. оризово мляко с кокос или ядково по избор 1 с.л. натурални шоколадови капки
Днес ви каня да се разходим из улиците на Ориента, за да се насладим на изобилето от сочни фурми.
Традиционно те са отглеждани в тропични и субтропични региони като Южна Азия, Северна Африка, Индия, Пакистан и други. Разнообразието от сортове е изключително голямо, но за всички тях е характерно високото съдържание на въглехидрати, което ги превръща в добър енергиен източник. Освен това са богати на фибри и антиоксиданти. Поради високото съдържание на захари и ниското на вода, те могат да се съхраняват до година без да се развалят.
Ако предпочитате по-сочните фурми – се насочете към по-едрите екземпляри, които имат гладка, вместо набръчкана повърхност.
Ако някой ме беше попитал преди години какво мисля за фурмите, със сигурност мнението ми нямаше да бъде положително. Но днес ги обожавам под всякаква форма. Една от най-добрите вкусови комбинации за мен е фурми с фъстъчено масло. И точно такова съчетание ще ви поднеса днес.
Комбинацията от ядки може да бъде различна според вашите предпочитания, но ви съветвам да не пропускате фъстъченото масло.
Пай с мармалад от фурми и ядки
Начин на приготвяне:
Блендирайте овесените ядки, бадемите и фурмите до фина смес. Изсипете ги в купа и към тях добавете кокосовото масло, меда и водата. Постелете хартия за печене в правоъгълна тава. Сложете сместа. Печете в предварително загрята фурна на 180 градуса около 15 – 20 минути – до златист загар.
За мармалада:
Сложете в малка тенджера водата и фурмите, като при загряване на водата намалете огъня и с помощта на дървена шпатула започнете да намачквате фурмите. Можете да видите цялата рецепта за мармалада от фурми тук.
Разстелете марамалада върху изпечения блат. Поръсете с натрошените орехи. След това добавете фъстъчено масло отгоре. Поръсете отгоре с бразилския орех, конопеното семе и кокосовия чипс.
Със сигурност, в съвременното ни забързано ежедневие, практичността е ценен ресурс, който е добре да усвоим. Затова днес ще ти дам един пример от кухнята, който показва как с една рецепта ще се научиш да приготвяш едновременно две неща… и то без особени усилия!
Ще направим мъфини с мармалад от фурми.
Нека започнем с първия компонент – импровизираният ни мармалад. И ако мислиш, че фурмите не са по твой вкус – не бързай, дай им шанс и могат да те изненадат приятно.
За мармалада са ни необходими само:
Фурми
Вода
Щипка сол
Количеството на продуктите зависи от това колко мармалад искате. С показаните по-долу получих около 400 г мармалад. След като е готов, можете да го съхраните в стъклен буркан и в хладилник за около седмица. Във следващата ни среща ще покажа този мармалад в пълния му блясък!
Начин на приготвяне:
В малка тенджерка на силен огън сложете фурмите, водата и солта. Когато водата заври, намалете огъня и започнете да намачквате фурмите. Намачквате до хомогенна смес. И мармаладът е готов!
Необходими продукти:
250 г обезкостени фурми (аз предпочитам Джъмбо)
350 мл вода
Щипка сол
С готовия мармалад продължаваме към приготвянето и на самите мъфини.
Начин на приготвяне:
Смесете в купа първо сухите, a след това добавете и мокрите съставки. Разбъркайте добре. Изсипете сместта във форма за мъфини (за цeлта аз предпочитам силиконова). Печете в предварително загрята фурна на 200 градуса. Заради мармалада е нужно повече време за доброто изпичане на мъфините, затова покрийте формата с алуминиево фолио. Като видите, че те започват да се надигат и са изпечени отвътре, премахнете фолиото, намалете фурната до 170 градуса и изпечете до златисто. Да ви е вкусно!
Карина Делова е една прекрасна дама, за която здравословното хранене е начин на живот. Тя ще ви представя цял оазис с бленувани вкусове и уникален почерк – полезни съвети, изключително вкусни рецепти и какво ли още не. Запознайте се с това чудно откритие в кухнята – аквафаба – в следващите редове. И, разбира се, завършваме с вкусна рецепта с този герой.
Знаеш ли, че в кухнята ти е скрит кулинарен герой, за който вероятно не подозираш?
И тук можем да сме благодарни на вегетарианската общност, която мен лично не спира да ме изненадва с огромното разнообразие от заместители на редица животински продукти.
Ако се чудиш за какво конкретно ти говоря – това е аквафаба
В последните години тя стана доста популярна, особено в сладкарството .
Както се досещаш наименованието произлиза от латинските думи “аква” и “фаба”, и представлява водата, която е използвана за сваряването на бобови култури. Най-често предпочитана за целта е тази от нахут. Като опции, подходящи са както водата на домашно сварения, така и тази на закупения от магазин (в буркан).
Аквафабата намира същото приложение в кулинарията така както яйчените белтъци. Разбита с миксер, тя има способността да образува гъста пяна. По този начин тя спомага за аерирането на печивата или получаването на по-въздушна смес и притежава емулгиращи свойства.
Намира широко приложение за приготвянето на веган френски макарони, майонеза, като пяна за кафе, целувки, веган сирене, сладолед, печива, мус и други.
Сама по себе си аквафабата не е стабилна.
Затова, ако след разбиване бъде оставена настрана – за час тя отново ще върне течното си състояние. За целта се добавя стабилизатор захар или за предпочитане крем от тартар.
В последно време се дискутира доколко аквафаба е здравословен заместител, заради съдържанието си на сапонини. Това са фитосъединения, разделени в няколко групи. Някои от тях имат хемолитично действие или могат да предизвикат стомашно-чревни смущения. Затова най-добре е както с всяко нещо – да не се прекалява. Но също така те имат много полезни свойства. Имат отхрачващо действие, прекурсори са за синтезата на хормони, имат противогъбично, имуномодулиращо действие и други.
Ако вече си любопитен и готов за експерименти ти споделям и моето първо предложение с аквафаба:
Бадемови бисквитки с аквафаба
Начин на приготвяне:
Смесете в купа първо сухите съставки и след това към тях добавете мокрите. Хомогенизирайте сместта. Оформете бисквитите върху хартия за печене. Печете в предварително загрята фурна на 180 градуса за 10-15 минути или до златисто.
Необходими продукти:
100 г овесено брашно 50 г бадемово брашно 50 г фино смлени сурови орехи 50 г натрошени сурови бадеми 100 г пюре от тиква или сладък картоф 50 г кокосово масло 3 с.л аквафаба Ванилова есенция 1 ч.л джинджифил на прах 1 ч.л канела щипка сол 1 с.л мед по желание
Е, на вашето внимание представяме и втора част от разказа на Веселин Алексиев. Той ни споделя повече за Мексикали – историята на града, културата и за богатите кулинарни възможности, които предоставя тамошната кухня. Невероятни и нестандартни комбинации, миксирани с традиционни и установени храни, които пренасят кулинарното преживяване в този район на ново ниво.
06.02.2020 – Вече в Мексикали
Най-накрая, след двудневно сбогуване с Тихуана, успях да се добера до моите хора в Мексикали. На пръв поглед приличаше на средностатистически американски град, стъпил баш на границата със САЩ.
Това, което ми се стори забавно е името му.
Чичо Гугъл ми показа, че след разрастването и урбанизирането на региона, мексиканската част нарекли Мексикали, а американската Калексико и двете производни от Калифорния и Мексико. Да им е лесно.
10.02.2020 – В пустинята, Мексикали
Вчера успях да отчета важна седмична традиция: Неделното ядене на най-хубавата китайска храна в света, а именно мексиканската.
Приятелите ми обясниха, че обичаят е тясно
свързан със зараждането и историята на града.
В началото на XIX в., американска компания, притежаваща земите в района, започва да привлича фермери, които да ги култивират. Компанията решава да пренесе “евтина” китайска работна ръка, която да изгради железопътната и водоснабдителна мрежи. След като приключват с работата, работниците се заселват в новообразувалото се селище. В резултат, към 1920 г., китайците превъзхождат мексиканците 10 към 1.
През тези години, принудени от пустинния климат, китайските заселници започват да изграждат мрежи от подземни тунели, свързващи къщите и магазините, които постепенно се разрастват в цял подземен квартал, който получава името “La Chineska”. Това социокултурно взаимодействие ражда феномена “мексиканска китайска храна”, който преплита китайски рецепти с местни продукти и подправки.
Ресторантът, който посетихме ми показа, че кулинарната симбиоза се проявява на всички нива:
От метода на приготвяне на ястията, през рецептите до начина на сервиране.
Пред мен се изреждаха невероятни комбинации като пържен ориз с чоризо и авокадо; говеждо с манго в сладко-кисел сос; свинско, мариновано в текила; панирани скариди с портокаловомайонезен дип, което дори не можех да си представя как изглежда. А на масата ни сервираха неизменните лайм, чили и кориандър, съпътстващи соевия сос и ориза.
Пуснах едно “Евала!” и си зарових
лицето в чинията.
15.02.2020 – Мексикали, гарата към Гуадалахара
Преди да напусна щата и да се отправя към централно Мексико, съзнанието ми неволно клони към обобщение на преживяното до тук. Някак не мога да се отърся от усещането, че с Мексиканците сме близки по манталитет и светоусещане, но в какво точно, предстои да разбера…
И ако трябва да хвърля едно изречение за обобщение, то може би би било: “Душата на Мексико се намира на улицата, а такотата са нейната плът”.
Представяме ви първа част от разказа на Веселин Алексиев – “Първи стъпки в Мексико”. Увлекателен, непретенциозен и неподправен – точно толкова жив и вълнуващ, колкото е било и самото приключение на Веселин. Забавни моменти, неочаквани гледки и, разбира се, среща отблизо с кулинарния свят на Тихуана.
27.01.2020 – Тихуана
Един трамвай и граница по-късно, от кокетния и предоволно скъп Сан Диего, се озовах в авенида Революсьон в центъра на Тихуана, Мексико, където наред с дупките от куршуми по сградите, можех да си купя магнитче с лика на града. По време на разходката ми усетих лек полъх на България през 90те, който ми напомни за “дивотата” на улицата от годините на моето детство, където всичко можеше да бъде играчка.
В сравнение с това, Тихуана беше като на стероиди.
На път към моите домакини се натъкнах на сватба в църква, която бе разположена до самия вход на местните “Червени фенери”. Заставайки срещу тях забелязах, че улицата към фенерите бе опасана от аптеки, които гръмко предлагаха виагра и местни афродизиаци, а начело седеше ресторант, приканващ с “виагра супа” в менюто си.
Докато се наслaждавах на тази сакрална геометрия и на случващото се около мен, бях любезно приближен от свита полицаи и техните весели куртизанки, които шеговито ме пребъркаха за добре дошъл. Цялата тази обстановка непринудено отвеждаше към основната част на авенида Революсьон, където се намираше нощният живот.
А тук, пандемониум!
Автомобилите бяха спрели несвойски на пътното платно и чакаха своя момент да напреднат през гъмжилото от народ. Около тях хвърчащи търговци предлагаха всякакъв поминак, улични артисти се възползваха от спрелия трафик и дори оркестри ала Емир Кустурица акомпанираха ядящите около тако щандовете.
Всяко кръстовище, светофар, пресечка предлагаха някаква гледка. В рамките на 500 метра можех да си купя тетрис, отрова за мишки, жива кокошка и DVD на филм, който май още не е излязъл по кината.
Това, което най-много ме впечатли, беше една от главните местни атракции: Възможността да яхна тихуанска зебра. Сега, аз от зебри много не разбирам, но това, за което съм сигурен, е че не ги произвеждат в Тихуана. Действително, след кратка инспекция установих, че това е чисто и просто едно магаре, боядисано като зебра…
Вълна от въпроси заля съзнанието ми, но силите ми ме напускаха и затова реших да оставя местния абсурдистан за по-късно.
30.01.2020 – Тихуана, на гости.
Днес с домакините ми се отдадохме на улично гуляйстване, което щеше да кулминира с най-добрите рибени такота в Тихуана. Смъкнахме се до центъра и оставихме носовете да ни водят. Какофонията продължаваше на макс, а манджата не закъсня.
Пресечка след пресечка, пред мен се разкриваше палитра от сергии и колички, които бяха пригодени за всевъзможни вкусотии: карамелизирани мангота, пържени банани, чили чипс, барбекю на жар, морска храна, казани със супи и гулаши и разбира се, тонове такота. Всичко приготвено пред нас, на улицата.
Проправихме си път през сладкото и се съсредоточихме върху такотата.
Обикновено, такото се състои от ръчно месена царевична тортила, с големината на човешка длан, върху която се налага бобено пюре или ориз, месо, ситно нарязан кориандър, лук и накрая чили сос (салца). Последните три в комбинация с лайм са неотменими във всяко хапване, било то основно, десерт или бърза закуска.
Месарлъците, които се откроиха бяха свинският кебаб с подправки “al pastor”, който върви с шайба ананас; говеждото чоризо и “birria” (гулаш с овче). Няколко часа по-късно, вече предоволно натъпкани, решихме да пропуснем рибените такота и се отправихме към бърлогата ни за десертни маргарити.
04.02.2020 – Тихуана, на плажа
Както и предполагах, най-добрите рибени такота в Тихуана се подвизаваха на зле осветена улица, в полуразбит павилион с дървена веранда и метален грил. Камуфлажен сенник с найлон служеше за навес.
Въпреки обстановката и късния час, гъмжилото
от народа ни увери, че сме на правилното място.
Пет минути след поръчката ни, пред нас се поднесе пиршество.
Моята част се състоеше от рибено тако, тостада (пържена тортила) със скариди и тостада със “севиче”. Рибеното тако представляваше царевична тортила с панирано парче бяла риба, гарнирано с гуакамоле и маринован червен лук. Това, което най ме грабна беше “севичето” – салата с маринован червен снапър.
Преди да се сервира, суровата риба се нарязва на кубчета и се потапя в марината от ситно нарязани лук, домати, сол, чили сос, риган, кориандър и сок от лайм. Така снапърът се оставя да престои до сутринта, като по този начин става готов за консумация. За самата салата може да се използва почти всичко. В случая мозъкът ми асимилираше комбинация от домати, лук, целина, ягоди и манго.
След неколкоминутно зяпане, аз и моите
спътници се спогледахме и за миг една ясна мисъл изникна в колективното ни
съзнание: тая риба ще плува в текила.
06.02.2020 – Вече в Мексикали
Това беше първа част от разказът на Веселин Алексиев за прохождането му в Мексико. Очаквайте не по-малко интересната втора част – Първи стъпки в Мексико: Мексикали.
Recent Comments