КУЛИНАРТНИЦА

ЗА КУЛИНАРТНИЦА

Имало едно време един идейник.

Той бил всестранно развита личност. Обичал смеха, затова не пропускал възможност да разсмее някого. Много му се отдвало да говори пред публика – затова и станал водещ. Обожавал да готви – все пак, вкусната храната означава щастие. Интересното при него е, че често си припявал над тигана, по малко рисувал върху всяка една чиния, която приготвя, не пропускал да запише на лист всяка създадена рецепта, а да накара човек да почувства емоция чрез ястията му – за него било висша цел.

Но като всяка всестранно развита личност се лутал между хиляди идеи. Едни се задържали, други отлитали. Един есенен ден, случайно или не, нашият герой се срещнал със свой добър познат и приятел – от тук нататък ще го наричаме идейник №2. Този другият (за втория идейник говорим) вървял и постоянно си тананикал, припявал си, а с леко пощракване и потупване създавал ритъм, в който дори вървял. Обичал да твори, музиката го окрилявала, а да композира му било призвание. Тази среща е именно и началото на нашата история.

Неусетно в процеса на разговор, първият идейник разпалено разказал на своя приятел за всички начинания, с които би искал да се захване. Другият на свой ред допълвал всички негови идеи и хрумки без дори да го осъзнава. Накрая от дума на дума, от тема на тема осъзнали едно – трябва да направят нещо заедно. Омръзнало им било да бъдат просто идейници, искали да станат дейци. Но трудната част била коя от всички идеи да реализират.

– Добре де, все трябва да има как обединим всичките си идеи в една. – възкликнал първият идейник.
– Култура, изкуство, кулинария, култура, изкуство и кулинария… – започнал да повтяря втория идейник, все едно изричал мантра, която ще го отведе до правилния отговор.
– Но също така и не трябва да прекляваме в хрумванията си, защото една манджа като се пресоли… – на свой ред се обадил първият.
– Трябва хем, да сме оригинални, хем да сме забавни, но и посланието ни да има смисъл. – отбелязал идейник №2.
– Чувствам се така, все едно създавам нова рецепта, но нещо ми се губи… сякаш най-важната подправка липсва. – казал нашият идейник.
– Ами, разбира се, че ще ти липсва нещо. За кого все пак правим всичко това… нима за нас? – реторично отвърнал вторият идейник.

Това бил и моментът, в който и двамата осъзнали, че трябва да сътворят нещо по-голямо и значимо, което да поднесат на хората. Така се роди именно и проектът – КулинАРТница.

КулинАРТница е нещо повече от “нещо, което правим в свободното си време“. В основата на нашата идея стои обединяването на два свята – този на кулинарията и на изкуството. Една симбиоза между рационалното и емоционалното, когато вкусът напуска очертаните му рамки и храната не е просто „средство за утоляване на основна потребност“ – тя е чувство, което ние поднасяме по един различен и атрактивен начин, чрез помощта на изкуство. Но едно нещо липсваше, някак не бяхме завършени… все пак, трябва да споделим с някого как виждаме нещата през нашата призма, нали? Е, затова решихме да споделим именно с теб лицето на кухнята и това на творчеството…