Представяме ви първа част от разказа на Веселин Алексиев – “Първи стъпки в Мексико”. Увлекателен, непретенциозен и неподправен – точно толкова жив и вълнуващ, колкото е било и самото приключение на Веселин. Забавни моменти, неочаквани гледки и, разбира се, среща отблизо с кулинарния свят на Тихуана.
27.01.2020 – Тихуана
Един трамвай и граница по-късно, от кокетния и предоволно скъп Сан Диего, се озовах в авенида Революсьон в центъра на Тихуана, Мексико, където наред с дупките от куршуми по сградите, можех да си купя магнитче с лика на града. По време на разходката ми усетих лек полъх на България през 90те, който ми напомни за “дивотата” на улицата от годините на моето детство, където всичко можеше да бъде играчка.
В сравнение с това, Тихуана беше като на стероиди.
На път към моите домакини се натъкнах на сватба в църква, която бе разположена до самия вход на местните “Червени фенери”. Заставайки срещу тях забелязах, че улицата към фенерите бе опасана от аптеки, които гръмко предлагаха виагра и местни афродизиаци, а начело седеше ресторант, приканващ с “виагра супа” в менюто си.
Докато се наслaждавах на тази сакрална геометрия и на случващото се около мен, бях любезно приближен от свита полицаи и техните весели куртизанки, които шеговито ме пребъркаха за добре дошъл. Цялата тази обстановка непринудено отвеждаше към основната част на авенида Революсьон, където се намираше нощният живот.
А тук, пандемониум!
Автомобилите бяха спрели несвойски на пътното платно и чакаха своя момент да напреднат през гъмжилото от народ. Около тях хвърчащи търговци предлагаха всякакъв поминак, улични артисти се възползваха от спрелия трафик и дори оркестри ала Емир Кустурица акомпанираха ядящите около тако щандовете.
Всяко кръстовище, светофар, пресечка предлагаха някаква гледка. В рамките на 500 метра можех да си купя тетрис, отрова за мишки, жива кокошка и DVD на филм, който май още не е излязъл по кината.
Това, което най-много ме впечатли, беше една от главните местни атракции: Възможността да яхна тихуанска зебра. Сега, аз от зебри много не разбирам, но това, за което съм сигурен, е че не ги произвеждат в Тихуана. Действително, след кратка инспекция установих, че това е чисто и просто едно магаре, боядисано като зебра…
Вълна от въпроси заля съзнанието ми, но силите ми ме напускаха и затова реших да оставя местния абсурдистан за по-късно.
30.01.2020 – Тихуана, на гости.
Днес с домакините ми се отдадохме на улично гуляйстване, което щеше да кулминира с най-добрите рибени такота в Тихуана. Смъкнахме се до центъра и оставихме носовете да ни водят. Какофонията продължаваше на макс, а манджата не закъсня.
Пресечка след пресечка, пред мен се разкриваше палитра от сергии и колички, които бяха пригодени за всевъзможни вкусотии: карамелизирани мангота, пържени банани, чили чипс, барбекю на жар, морска храна, казани със супи и гулаши и разбира се, тонове такота. Всичко приготвено пред нас, на улицата.
Проправихме си път през сладкото и се съсредоточихме върху такотата.
Обикновено, такото се състои от ръчно месена царевична тортила, с големината на човешка длан, върху която се налага бобено пюре или ориз, месо, ситно нарязан кориандър, лук и накрая чили сос (салца). Последните три в комбинация с лайм са неотменими във всяко хапване, било то основно, десерт или бърза закуска.
Месарлъците, които се откроиха бяха свинският кебаб с подправки “al pastor”, който върви с шайба ананас; говеждото чоризо и “birria” (гулаш с овче). Няколко часа по-късно, вече предоволно натъпкани, решихме да пропуснем рибените такота и се отправихме към бърлогата ни за десертни маргарити.
04.02.2020 – Тихуана, на плажа
Както и предполагах, най-добрите рибени такота в Тихуана се подвизаваха на зле осветена улица, в полуразбит павилион с дървена веранда и метален грил. Камуфлажен сенник с найлон служеше за навес.
Въпреки обстановката и късния час, гъмжилото от народа ни увери, че сме на правилното място.
Пет минути след поръчката ни, пред нас се поднесе пиршество.
Моята част се състоеше от рибено тако, тостада (пържена тортила) със скариди и тостада със “севиче”. Рибеното тако представляваше царевична тортила с панирано парче бяла риба, гарнирано с гуакамоле и маринован червен лук. Това, което най ме грабна беше “севичето” – салата с маринован червен снапър.
Преди да се сервира, суровата риба се нарязва на кубчета и се потапя в марината от ситно нарязани лук, домати, сол, чили сос, риган, кориандър и сок от лайм. Така снапърът се оставя да престои до сутринта, като по този начин става готов за консумация. За самата салата може да се използва почти всичко. В случая мозъкът ми асимилираше комбинация от домати, лук, целина, ягоди и манго.
След неколкоминутно зяпане, аз и моите спътници се спогледахме и за миг една ясна мисъл изникна в колективното ни съзнание: тая риба ще плува в текила.
06.02.2020 – Вече в Мексикали
Това беше първа част от разказът на Веселин Алексиев за прохождането му в Мексико. Очаквайте не по-малко интересната втора част – Първи стъпки в Мексико: Мексикали.