Е, на вашето внимание представяме и втора част от разказа на Веселин Алексиев. Той ни споделя повече за Мексикали – историята на града, културата и за богатите кулинарни възможности, които предоставя тамошната кухня. Невероятни и нестандартни комбинации, миксирани с традиционни и установени храни, които пренасят кулинарното преживяване в този район на ново ниво.
06.02.2020 – Вече в Мексикали
Най-накрая, след двудневно сбогуване с Тихуана, успях да се добера до моите хора в Мексикали. На пръв поглед приличаше на средностатистически американски град, стъпил баш на границата със САЩ.
Това, което ми се стори забавно е името му.
Чичо Гугъл ми показа, че след разрастването и урбанизирането на региона, мексиканската част нарекли Мексикали, а американската Калексико и двете производни от Калифорния и Мексико. Да им е лесно.
10.02.2020 – В пустинята, Мексикали
Вчера успях да отчета важна седмична традиция: Неделното ядене на най-хубавата китайска храна в света, а именно мексиканската.
Приятелите ми обясниха, че обичаят е тясно свързан със зараждането и историята на града.
В началото на XIX в., американска компания, притежаваща земите в района, започва да привлича фермери, които да ги култивират. Компанията решава да пренесе “евтина” китайска работна ръка, която да изгради железопътната и водоснабдителна мрежи. След като приключват с работата, работниците се заселват в новообразувалото се селище. В резултат, към 1920 г., китайците превъзхождат мексиканците 10 към 1.
През тези години, принудени от пустинния климат, китайските заселници започват да изграждат мрежи от подземни тунели, свързващи къщите и магазините, които постепенно се разрастват в цял подземен квартал, който получава името “La Chineska”. Това социокултурно взаимодействие ражда феномена “мексиканска китайска храна”, който преплита китайски рецепти с местни продукти и подправки.
Ресторантът, който посетихме ми показа, че кулинарната симбиоза се проявява на всички нива:
От метода на приготвяне на ястията, през рецептите до начина на сервиране.
Пред мен се изреждаха невероятни комбинации като пържен ориз с чоризо и авокадо; говеждо с манго в сладко-кисел сос; свинско, мариновано в текила; панирани скариди с портокаловомайонезен дип, което дори не можех да си представя как изглежда. А на масата ни сервираха неизменните лайм, чили и кориандър, съпътстващи соевия сос и ориза.
Пуснах едно “Евала!” и си зарових лицето в чинията.
15.02.2020 – Мексикали, гарата към Гуадалахара
Преди да напусна щата и да се отправя към централно Мексико, съзнанието ми неволно клони към обобщение на преживяното до тук. Някак не мога да се отърся от усещането, че с Мексиканците сме близки по манталитет и светоусещане, но в какво точно, предстои да разбера…
И ако трябва да хвърля едно изречение за обобщение, то може би би било:
“Душата на Мексико се намира на улицата, а такотата са нейната плът”.